ТАНЦИ С ДРАКОНА

Отношенията с властта са като танц – танго – с дракон. Драконът е много мощен ресурс и, ако го насочим внимателно в правилна посока, ще ни помогне да постигнем немислими преди това неща. Драконът обаче е тежък и палав. Може да те стъпче във вихъра на танца, без да иска. Може да те изпепели с пламъка си. Само извънредно добре обученият танцьор може да танцува с дракона, без да бъде стъпкан или изпепелен. И само виртуозният и внимателен танцьор може да танцува с дракона така, че да го насочи в желаната посока.
Как да организираме смесени работни срещи, с участие на властта така, че да постигаме целите си?

I. АКСИОМИ:
1. Властта не се трогва от аргументация, че еди-какво е крайно важно за отечеството, демокрацията, общината или добруването на народите. Не се аргументирайте по този начин.
2. Властта говори само със субекти, които: А/ припознава като власт или Б/ които ще й решат неин (на властта, не на човечеството) проблем.
3. НПО непрекъснато са в конфликт с властта поради различната си природа, манталитет и пр.
4. Властта е толкова силна, че ако искаме да постигаме значими неща, не можем да си позволим лукса да не си партнираме с нея: властта има мощта да постигне за един дейн повече, отколкото всички НПОта по всичките земни кълбета, взети заедно.
5. Властта е постоянно ухажвана и заета и няма време да обръща внимание на всички, които я обсаждат. Трябва да положим специални усилия, за да ни обърне внимание точно на нас, за сметка на другите.

II. ЗА КАКВО СА НИ ТАКИВА СРЕЩИ?
Смесената работна среща (stakeholder meeting – “срещане на всички, които имат интерес от решаването на проблема”) в българските условия като минимум означава участие на: НПО (“граждански сектор”); бизнеса; властта; медиите (“четвъртата власт”) = поне 4 (четири) ясно идентифицируеми среди следва да бъдат представени от свои легитимни представители. Легитимен представител е онзи, който може да поеме ангажимент от името на своята среда и след това, когато съобщи за това на своята среда, тя да го подкрепи в правото му да е поел ангажимента.
1. Целта: не да се яде и пие, а да се постигне конкретен резултат (резултат означава да се появи някакво нещо там, където преди нашата намеса не е имало нищо – или е имало други някакви неща).
2. Не е наша работа да “даваме идеи на властта”, а после да я оставяме да си ги реализира; това се случва (и то – от време на време) само на 10-15 човека на планетата (Кисинджър, Стив Ханке) и ние не сме сред тях. Затова:
3. Замисълът на смесените работни срещи произтича от нашето знание, че за да се стигне до резултат от нашата идея, то ние – които сме я дали – сме и онези, които трябва да организират нейното постигане. Оттук: от самото начало привличаме различните среди, за да мобилизираме необходимия ресурс за разрешаване на проблема (реализиране на идеята). И ние сме онези, които довеждаме процеса от идея до видим (измерим) резултат. Въпросът е участващите други среди да се идентифицират с процеса и бъдещия резултат като техен – да се почувстват съавтори и поемат ангажименти.
4. Идеалът, към който се стремим е, още на първата среща да се стигне до споделена (от всички) диагноза на ситуацията, до споделен план за действие и до поемане на конкретни – малки в началото – ангажименти от страна на всеки, с какво той (тя) ще допринесе за изпълнението на плана за действие.

III. КАК КАНИМ НА СРЕЩАТА ТАКА, ЧЕ ДА ДОЙДАТ?
Забел. 1: В предлагания модел се приема, че ние не познаваме хората, които каним, и те нас – също.
Забел. 2: Ударението в предлагания модел е върху това, как да поканим властта така, че да дойде, тъй като тя – властта – обикновено най-трудно стига до такива срещи.

Както в повечето неща, най-добрият подход е комбинация от подходи – в случая, комбинация между устна и писмена покана.
1. Устна покана. Хората обичат да говорят за себе си, да бъдат разбирани и хвалени! Когато ги каним за участие в нашата среща, оставяме ги максимално да говорят за себе си. Ние се превръщаме в най-добрите слушатели, като постепенно насочваме разговора (тяхното говорене за себе си) в посоката, в която сме тръгнали: свикване на смесена работа среща за реализирането на някаква наша идея.
2. Писмена покана. По принцип важат същите правила – хората обичат да бъдат изслушвани и хвалени. Властта особено обича да бъде хвалена и галена, тъй като обикновено събира попържни и недоволства. Друг основен елемент на писмената покана е краткостта, яснотата и ведрият тон. На фона на другите просители (които, бидейки част от българския манталитет, говорят дълго, неясно, оплетено и стресово) яснотата и ведрият тон правят впечатление: властта забелязва само вас сред всички други.
Добро писмо – което докарва властта на срещата – изглежда по следния начин:
* В първото изречение съобщаваш на адресата, колко е велик (пример: “Уважаеми г-н кмет, на всички е известно вашето подчертано добро отношение към работа съвместно с НПО за решаване проблемите на общината, и всеки от нас е имал възможността да се убеди във вашата безкористна служба за благото на хората от Н-град” и т.н.).
* Във второто изречение накратко съобщаваш, всъщност какво ще искаш от адресата.
* След това даваш по-разгърнат разказ за проблема, който искаме да решаваме и идеята, как да го решим.
* Накратко изясняваме, какъв проблем на самата власт решаваме (или какъв проблем тя може да си навлече, ако не следва нашата идея).
* По-подробно описваме точно какво искаме от властта: да дойде еди-къде еди-кога, за еди-колко време, за да се случи еди-какво с оглед на еди-що.
* Казваме, кой друг важен човек / инстанция ще дойде на срещата (властта държи да общува с хора на своето ниво).
* Завършваме с поклон и фонтан от дружелюбност, залята с гел (пример: “За нас ще бъде истинска радост да Ви приветстваме на срещата. В очакване на това събитие, и като предварително сме Ви благодарни за времето, което ще ни отделите, оставам, с най-искрени чувства” и т.н.)

Внимание: Хората никога не идват на нещо заради една покана! Хората отиват на неща, на които го канят особено настойчиво (всеки постоянно получава покани да ходи някъде). Каните устно, писмено, напомняте пак устно и пак писмено и така – до самата среща!

IV. КАК ДА ПРОВЕДЕМ СРЕЩАТА ТАКА, ЧЕ ДА ПОСТИГНЕМ СВОИТЕ ЦЕЛИ?
Основен принцип: Ние сме инициатори на срещата, защото искаме някакви други хора да свършат нещо с нас, което те може би инак не биха искали да вършат. Следователно, успехът / неуспехът на срещата / на целия проект е наша отговорност и ще ни бъде приписана като такава. И тъй като носим тази публична отговорност и бездруго, добре е да не си играем на импровизации, а да организираме нещата по максимално ефективния начин от самото начало.

Организиране на срещата
Една добре организирана среща – т.е. завършваща със споделен план за действие и поети ангажименти от страна на участниците – трябва да е под постоянен наш контрол, който обаче да не се вижда отстрани (или, ако се вижда, да изглежда просто като ефективност и организационни умения):
* Оптималното е на всеки от нас (т.е. хора от организационния екип) да се падат не повече от 5-7 други присъстващи.
* Смесена работна среща с над 30-тина души (т.е. от нас да има, освен тези 30, поне още 5 човека) не работи: превръща се в конференция или караница.
* В подготовката на срещата ние като инициатори и оргганизатори трябва в екипа си да сме всички съвършено наясно, как точно би изглеждал желаният от нас резултат от срещата. Да сме и съвършено наясно – понеже сме го обсъдили в екипа – какви са отговорите на въпросите: “Ние за какво се борим? Те за какво се борят? Как да съвпаднем двете нагласи? Има ли някъде минно поле, което да заобиколим, за да не се провалим (обикновено става дума за предходна история на междуличностни или междуинституционални кинфликти между някои участници)?” и т.н.
* Мястото, което избираме за рещата, е неутрално: не е при нас, не е при властта. Мястото трябва да е удобно, подредено в “кръгла маса”, да има ел. контакти, близки и работещи тоалетни, телефонни връзки, да е чисто – всичко това сме проверили нееднократно предварително (винаги има нещо, което не е наред и само ние можем да го видим и отстраним).
* Преди да сме провели срещата, дали сме на всеки участник подробна програма: какво кога ще се случва. До тази програма сме стигнали, като в процеса на подготовка на срещата непрестанно сме пращали проекти за програма на поканените и сме ги молили да дават идеи. Така още в процеса на подготовка на срещата ние вече сме приобщили поканените към идеята: направили сме ги съавтори на резултата (на този етап – на програмата).

Провеждане на срещата
* Откривайки, благодарим на всеки пет секунди на всички, че са дошли и пр. Формулираме желания резултат и изказваме абсолютната си убеденост, че той ще бъде постигнат. Повтаряме цялата аргументация на анализа на проблема и на своята идея за неговото решение. Благодарим на медиите, че са тук и ще участват в нашата работа (това вдига флагче за всички: тук са медиите, не може да се излагаме!).
* По време на такива срещи, всяко наше нещо – говор, дрехи, поза на тялото, жестикулации, тон и тембър на тялото – може да бъде инструмент за постигане на желания резултат. По принцип се стремим към делово-ведро-дружелюбно-оптимистично излъчване.
* Безбрежната демокрация при такива срещи води до провал. Най-малкото, времето е ограничено и трябва да се пести чрез добра организация. За да има такава, и тя да работи в нашата посока:
– Онзи, който е подписал поканите, е и водещ (модератор) на срещата: в началото предлага регламент на изказване и работа (и търси съгласие по него); периодично обобщава различните изказани гледни точки; ободрява участниците, че всъщност не си губят времето; овладява прояви като скука, деструктивност (винаги има един индивид, който оспорва необходимостта от такава среща и вдига нивото на тревожност на останалите). Накрая водещият е онзи, който благодари на всички и сумира постигнатите по време на срещата точки на съгласие по диагнозата и плана за действие.
– Срещу водещия, на отсрещния край на кръглата маса седи протоколчик, който е пак от НПОто, свикало срещата. На всички постоянно се напомня, че се води протокол – това дисциплинира работата и я фокусира. Накрая, на основата на протокола, по време на последната пауза за цигари, се отпечатва една страница, съдържаща пунктовете, по които всички са се съгласили; всеки участник си тръгва с това листче. В най-добрия случай листчето съдържа и списък, кой какви ангажименти е поел в общото дело – което създава дисциплиниращ ефект.

След срещата
В края на срещата сте си определили датата и – в общи линии – целта (програмата) на следващата среща на смесената работна група. Помежду двете срещи:
* Пращате благодарствени писма на всички участници и особено – на представителите на властта.
* Пращате похвални писма до началниците (който има такива) на всички участници и особено – на началника на представителя на властта, участвал в първата среща. Прилагате документа, в който е записано съгласитео по различните точки и поетите ангажименти (ако има такива).
* Изработвате програмата за следващата среща в постоянна консултация с участниците. Подържате периодичен контакт с тях, за да не им изпаднете от радарния екран.
* Постоянно си говорите с участниците от страна на медиите и ги окуражавате да публикуват материали, в които проведената среща да се описва като похвално начало на полезен процес.
* Ако преди втората среща вече сте станали “заразителни” – участници започват да ви се обаждат и да питат, могат ли на следващата среща да доведат нови хора – значи процесът е тръгнал и имате големи шансове за успех.

V. ОСИГУРИТЕЛНИ МЕРОПРИЯТИЯ – ДЕЙСТВИЯ, КОИТО ИЗВЪРШВАТЕ В ПОДКРЕПА НА УСПЕХА НА РАБОТНИТЕ СРЕЩИ
 осигурителни мероприятия:
* не прекъсваш диалога между срещите – така заявяваш дългосрочни намерения
* намираш си учени – това е гласът на разума, който дава научна легитимация на твоята позиция и впечатлява другите участници
* на ранен етап намираш човек на същото ниво като участниците в твоята среща, който вече на друго място се е справил с подобен проблем – това осигурява хоризонтална мрежа на успешни примери (това е трудно, защото сме затворена и тежка култура, но е по-добре от споделянето на добри практики от страна на някой американец, например)
* грижиш се за работния режим на групата – пазиш я от външен натиск, който води до вътрешно разпадане
* инициатора на срещана е и медиатор – той поема последиците на всякакви вътрешни конфликти и напрежения, както и на външния натиск
* когато групата се формира, я стимулираш – съвместно прекарване на свободното време
* в публичното пространство хвалиш групата (не себе си); това важи особено за държавните чиновници. Говориш за работата и групата като за “ние”, “нашата идея”, а не – аз, мен и пр.

Автор: Евгений Дайнов

посещения днес: 1, тотал: 36
Споделете с приятели